Сватбени традиции в България
Както споменах в предната си статия посветена на сватбени традиции в България, сватбата обикновено се провежда в неделя. В деня преди голямото събитие – събота се приготвят сватбените хлябове, вият се венци, правят се сватбено знаме и кумово дръвче.
Сватбените погачи започват да се омесват с песен на уста. В брашното се поставят пръстен на младоженеца и гривна или пръстен на булката, като символ за сключване на брака. Освен като храна сватбените хлябове са символ на магическо въздействие върху бъдещето на младото семейство.
Приготвят се основно два типа пити. Меденик – сладка кръгла пита, в която след като се опече се намазва с мед и се поставя сребърна пара. С разчупването й се поставя края на стария и началото на новия род.
Кумовия кравай представлява кръгъл хляб с дупка по средата и богата украса от напр. змии и гущери. Украсата има за цел да предпази човека и неговия дом, вода, земя – източници на плодородие и продължение на родата. Други украси могат да бъдат птици, като символ на семейството. Поставят се така че да гледат на вътре към дупката, защото младоженеца остава в своя дом, а на булчинския кумов кравай те се насочени навън и символизират напускането на булката от дома на родителите й.
Сватбеното знаме или байряк се прави или в дома на младоженеца или в домовете и на двамата. Дръжката на знамето трябва да бъде отсечена само с един удър, за да бъде само едно венчилото. Знамето е или червено или бяло, за украса се поставят зеленина и цветя. За върха на байряка се закача червена и златна ябълка. Знамето се закача в дома на младоженеца и тръгва към дома на булката чак в деня на самата сватба. Сватбеното знам е символ на сватбения празник.
Кумовото дръвче се прави от приятелките на булката. То се прави от клон на плодово дърво, украсява се с цветя, ябълки, зеленина и червени конци и накрая се поставя върху кумавите хлябове – кумовите краваи. По-късно то се предава на кума срещу откуп и се поставя на сватбената трапеза в дома на младоженеца.
Виенето на венци и поставянето им на главите на двамата влюбени се прави с цел осмисляне на венчавката.За основа на венците се използва лозова или шипкова пръчка, която се увива и се украсява с цветя, зеленина и шарени конци.
Не е прието на сватба да се ходи без покана. Каненето става в деня преди самото тържество или по-рано. Черпи се с вино, като отпиването символизира приемане на поканата.